За книгата: година / Историкът спал и се събуждал в тълпа от граждани, събрани на площада до театъра... той можел да спи прав, със скръстени на гърдите ръце като мъртъв... той имаше такава дарба или по-скоро проклятие... Говорителите един след друг се изкачиха на сцената и заблудиха тълпата, придавайки вид на значимост на техните измислици... Историкът разпозна следващия оратор като секретарката на ректора... говореше неясно, бърбореше... „Какво говори?..” - попита историка жена в прозрачно наметало... “Той пророкува...” “Не прилича на пророк... Имам лошо предчувствие...” “Спокойно, това е като представление... - заговори гражданин, който изглеждаше като актьор. .. - И тогава всичко ще свърши... завеса..."